Нашият път сред пчелите – разказ от семейство Братанови

Ние сме Йордан и Иванка Братанови.

Нашата история не започна с решение да създадем място, нито с идея за проект. Тя започна тихо – с двор, природа и едно усещане, че пчелите имат какво да ни покажат, ако им дадем време.
Не тръгнахме да ги търсим.
Те просто станаха част от живота ни.
В началото знаехме малко и се учехме всеки ден. Пчелите не търпят прибързаност – те искат внимание, постоянство и уважение. Йордан беше този, който пое грижата за кошерите, а Иванка – тази, който усещаше пространството около тях, тишината и ритъма, който постепенно се настани и в нас самите.

Имаше трудности.
Имаше моменти на съмнение.
Имаше дни, в които се питахме дали вървим в правилната посока.
Но пчелите не те оставят да бъдеш наполовина там. Те или те приемат, или те учат отново – докато се научиш да слушаш.

С времето започнаха да идват хора – първо близки, после приятели, а после и непознати. Забелязахме как, без да казваме нищо, те започваха да говорят по-тихо, да се движат по-бавно и да остават по-дълго. Тогава разбрахме, че това, което преживяваме ние, има смисъл и за други. Никога не сме искали да правим нещо шумно или показно. Мечтата ни беше по-проста – да създадем място, където човек може да си поеме дъх. Място, в което пчелите да бъдат водещи, а хората – гости. Така, съвсем естествено, се роди пространството за дишане на кошерен въздух. Не като идея на хартия, а като продължение на начина ни на живот. Място за тишина, наблюдение и връзка с природата.

Днес това пространство е отворено за хора, които търсят:
-време за себе си и за близките си
-среща с пчелите без бързане и обяснения
-споделени моменти със семейството
-преживяване, което се усеща, а не се разказва

Нищо не се случва насила. Всичко се случва в своя ритъм.

Нашият път след пчелите продължава... Той не е завършен и никога няма да бъде, защото всяка среща е различна, всеки ден е нов.