От съборетина до пчеларница

Как започна всичко

При нас всичко започна почти на шега — със съборетина и един разграден двор през 2018 година. Търсехме място за планински пчелин, когато попаднахме на един неугледен имот. Поблазни ни ниската цена, а за труда изобщо не направихме сметка. Така започна всичко. И ето ни — седем години по-късно.

Първо, разбира се, дойдоха пчелите в двора. После — реновацията на къщата. Когато стигнахме до старата изба, се събрахме трима души с една идея и много въпроси: аз, мъжът ми и синът ми — тогава на 19 години.

Имаше различни варианти — механа, изба, камина… Но в един момент се появи онази идея, която преобърна всичко:
пчели в мазата.
През основите да влизат и излизат. Кошерите да ги направи нашият майстор-дърводелец. Камъкът — с бяла фуга. Таванът — с оставени греди.

И така се роди помещението за дишане на кошерен въздух. А с него дойде и името — „Деца на слънцето“.

След това дойде реалността.
Нямаше регламент.
Нямаше условия.
Нямаше нищо, за което да се хванем.

И тогава взехме решение — ще бъде къща за гости. Помещението — бонус. А ние ще тръгнем в друга посока. По-трудна. По-различна. Не като тази на пчелите.

И тръгнахме.

Казано — сторено. Родѝ се къща за гости с апитерапия. По нашия си начин.

След година — воала.
Къща за гости, пълна с пчели… и без гости.

Кой би резервирал през Booking „къщата на ужасите“?

Тогава решихме да тръгнем на лов за гости. И ги открихме. И ги доведохме. Първо — редки посещения. После — по-чести. Приливи и отливи.

Направихме Facebook страница. Реклами. Брошури. Визитки. Срещи с общината и кмета. Срещи с хора, които повярваха в различната идея и ни подадоха ръка.
Понякога времето за всичко това беше повече от времето, което оставаше за самите пчели.

Постепенно започнаха да идват и групите — деца от училища и детски градини, групи от чужденци. В града създадохме работилница-пчеларница — мост между града и селото, където се намира обектът.

Всичко се случваше бавно. И много трудно.
Всяка стъпка — като танго: напред, назад.
Борбата е постоянна. Понякога безмилостна. Винаги има нови предизвикателства.

Надяваме се с годините да намалеят.

Четвъртата година мина.
Започваме петата.
Кръгла. Юбилейна.

Да бъде честита!